Как е открит шоколада

Нега първо се запознаем с официалното определение за шоколада!

  ШОКОЛАД -- хранителен продукт -сладкарско изделие, произвеждан от ферментирали, изпечени и смлени семена от какаово дърво. Основните съставки на шоколада са какаовата маса (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло (мазнините в семената). Натуралният шоколад се произвeжда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най-често захар. Допълнително в шоколада могат да се съдържат мляко (получава се млечен шоколад), различни видове ядки (лешници,бадеми), стафиди, както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад. Предлага се и аериран шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета.

След ровене из интернета разбрах че няма точна дата за откриването на шоколада,но поне е интересна!

Първите сведения за отглеждането на какао датират от 14 век. Ацтеките в Южна Америка познавали растението и го считали за свещен дар от бог Кауцекотали.  В онези времена, какаовите зърна били изключително ценни и се ползвали дори като платежно средство. Представлявали основната съставка  за приготвянето на леко пикантна напитка, консумирана по време на различните обредни ритуали на южно американските народи. Към питието, носещо името на божеството Xocóatl, се добавяли лютиви подправки, царевица, ванилия и черен пипер, които му придавали вкус, далеч по-различен от познатия ни днес.

Спорен остава въпросът относно това кой пръв е открил и пренесъл какаото в Европа. Според повечето историци, когато през 1502 г. Колумб акостира на бреговете на днешна Никарагуа се натъква на туземци, които транспортирали с кану мистериозно изглеждащи бадеми.
Други източници изтъкват като откриватели на кафявото злато, испанските конквистадори, които през 1519 г. превземат земите на днешно Мексико и подчиняват ацтеките. Като доказателство за това се посочват намерените бележки на  Ерман Кортес, в които мексиканския завоевател пише:

“Какаото е божествена напитка, която засилва имунитета и премахва умората. Една чаша от това вълшебно питие зарежда с такава сила, че човек може да ходи цял ден без да изпита умора “

В съкровищните камери на Монтесума ІІ, последният цар на ацтеките, били открити 25 хиляди стотници какао. Като се има предвид, че по онова време един роб можел да се купи срещу 100 зърна какао, представете си размерите на огромното богатство.

От тогава до сега, какаото продължава да бъде ценна суровина, търгуваща се на световната стокова борса, източник на  наслада за малки и големи, но също и причина за натрупването на огромни капитали, най-вече от страна на мултинационалните гиганти на шоколадовата индустрия.

Интересен е примерът на Антъни Уърд, съосновател на известния хеджфонд Армахаро, http://www.armajarotrading.com/ който благодарение на интуицията си на бизнесмен купува през 2000 г.  240 100 тона какаови зърна, влагайки огромна сума пари. Първоначално в борсовите среди, инвестицията му е смятана за налудничава, но когато само две години по-късно, политическата ситуация в Коста д`Аворио, основен световен производител на какао, се променя и доставките прекъсват,  Антъни се оказва собственик на приблизително 7% от какаото в света.

Дали Антъни е „шоколадохолик“? Вероятно. Бивш председател на Европейската Какаова Асоциация  е наричан от приятелите си в бранша „Шоколадовия пръст” и е познат като любител  на добрата храна и ценител на хубавото вино.  Днес, петдесет годишния Уърд притежава толкова голяма част от какаовия пазар, че при желание  спокойно би могъл да манипулира шоколадовите производители и да влияе  върху цената на шоколадовите блокчета. За последните 10г. той  завладява около 15% от световния пазар на какао. Богатството му се оценява на 36 милиона британски лири, равняващи се на 55 милиона долара.

Какаото и първите хора

Първо е какаото. Вкусът му е открит за пръв път преди 2000 години в дъждовните гори на Южна Америка. Какаовото дърво ражда шушулки, които могат да се стрият и от тях да се направи какао, а после и шоколад. Пътят на шоколада от напитка на местните индианци до световно признато лакомство е свързан с различни култури и континенти.

Първите хора, за които знаем, че са правили шоколад, са коренните жители на Мексико и Централна Америка, най-вече маите и ацтеките. Маите (особено през класическия си период – 250 – 900г. сл. Хр) правели от какаото напитка, която играела важна роля не само в храненето им, но и в техния религиозен и социален живот. Те дори взели какаовото дърво от дъждовната гора и го пренесли в дворовете си, където го отглеждали. „Опитомили” го тъй да се каже. След това изпичали зърната, стривали ги и правели от тях смес, към която прибавяли вода, семена от чушка (?), царевично брашно и други съставки, за да получат ароматна пенлива напитка. Само можем да се надяваме, че чушката не се е усещала мног

Ацтеките също възприели какаовата напитка. Около 1440г. империята им заемала значителна част от Централна Америка. Ацтеките търгували с маите и с други народи и получавали от тях какао. Те често искали завладените народи да им плащат данък под формата на какаови зърна – тогава това било вид разплащателно средство. (С такова разплащателно средство е къде-къде по-лесно да обереш банка – ако те хванат, просто изяждаш уликите!) Както маите по-рано, и ацтеките пиели горчива напитка от какао и разни подправки – тогава в Централна Америка нямало захар.

При маите шоколадът бил напитка на кралски особи, жреци, воини, търговци, но и останалите често го пиели, поне при особени случаи. И при маите, и при ацтеките, какаото било важна част от свещените религиозни церемонии – жреците го принасяли в дар на своите богове. На снимката вляво виждате как един "майски" благородник опитва дали какаовата напитка е гореща. Това е рисунка на ваза от късния класически период на маите.

До 1500г. европейците нямали представа за съществуването на шоколадовото изкушение. (Ама, като се замисля, те не знаели за съществуването на цял континент, така че какво да говорим…). През 16в. испанските конквистадори донесли семената в Испания, където по-късно се създали нови рецепти. През следващите 100 години напитката станала популярна из цяла Европа. Постепенно се открили нови технологии, чрез които се променили вкусът и консистенцията на шоколада.

Важни промени станали към средата на 18в., по време на индустриалната революция. Нововъведенията по това време, както и рекламата, променили бъдещето на шоколада. За да се превърне той в днешните любими по цял свят шоколадови блокчета.